Водя войници по пътя към гроба
точно, когато в него лежи светлината.
Святата майка - Земята чедата си гони,
гроба зает е,
няма място в него да легнат.
Земята е кървава,
но има свежи поляни, които войните крачат одрани в рани.
Свежата млада трева покриват с кръвта,
боси ходилата им с росата я сливат.
Движат се към слънцето,
в него себе си виждат.
Знаят, че нямат край небесата,
пътуват към тях, докато боси в тревата
земята поема кръвта от ходилата
и светещи от телата отлитат.
Пак са в едно с тишината
и пак са тук на земята.