Забравен бряг във вечността те води...
стоиш на брега, а утрото ти говори
с пеперудени крила шепти у теб,
нежен копнеж да го достигнеш с мисълта

Брега е тук, пред теб: лодките, морето, кея
хълмистите стени, които ви разделят дори са същите,
но тук е някак пусто,
хората, цветята липсват.
Появяват се като птици и отлитат.
От нищото говорят с мен и се губят.
Те са моите познати, но ни дели невидима стена.
Говорят ми, чуват ме, но се стопяват като дим
и в себе си откривам тях :))))


заЕдно сме, напълно реални