КОЛЕЛО

Когато луташ се по пътя,
търсиш своето място в света
питаш се каква е ролятата ти и целта,
а в главата ти има стотици мисли,
които не те  оставят в покой.
Първо се спри и успокой,
наблюдавай дишането си
нека то е равномерно,
не мисли за нищо, освен за него.
Ако ти е трудно за сега това,
нека ти припомня как се кара колело.
В началото си неуверен, плах
понякога залиташ - така е и сега.
Когато нежелана мисъл в съзнанието ти изплува
изпрати я настрани,
и продължи с идеята, че караш колело
и това те държи в равновесие.  
И винаги, когато мисъл се прокрадва
в теб и позволи да се размие
като картина, нарисувана с бои
с ясното съзнание, че от това зависиш ти.
Така ще си центриран и уверен в света Тук и Сега.
Няма да е лесно, но така помага...
да си Ти...
да освободиш мисли,
изсмукващи енергията ти
и да се движеш Тук и Сега,
в момента, който ти принадлежи.
Без значение какво било Е и какво ще Е.
Щом се задържиш и усвоиш новия урок
пред теб ще се разкриват търсените отговори,
всяка мисъл ще се подреди
и пъзела ти ще се нареди
само бъди Ти
Тук и Сега.

КРЪСТОПЪТ

Как е Лъчо аз не зная
как ли е деня искам да узная
дали студено е навън
или идва топъл снежен звън.
Осветява пътя към безкрая, затрупан от снега,
на където и да тръгна зная, че е за добро
и пътят ще е верен,
макар и на пръв поглед тесен,
той се разширява и ме уверява да го следвам.
Компасът е сърцето,
а интуицията гид
в сутрешния поход
към прекрасен ден.
Взимам си кафе
по пътя, отпивам глътка.
Денят и днес събрал е
музика и градски шум в едно.
Аромата на канела
и карамелено фондю
ефирно сляли се с гофрета
са десерта в днешното меню,
изпълнено с наслада
за всички сетива
уютно въплътени в градската среда.

ПРИКАЗКА В ТЕБ

снимка: Nya

Там отдавна живеела една
фея в страна,
с безкрайни чудеса
прониквали в сърцето,
обгръщали телцето като плюшено мече.
Зареждали с усмивка
влюбеното личице
на малкото дете
в небето синьо безгранично,
близко и далечно,
парещо, горещо.
Даряващо топлина и усещане за мекота,
обгърната с воал
защита от света
невидима за личността,
стаила в ума усещане различно
от моите сетива.
Прекрасно е, нали? Различното кажи,
щом усетиш ме мигни,
поспри, затвори очи
ще се свържем с безкрая, ще обхванем небосвода с поглед
и звездичката една - нашата там блести.
Ще я докоснем с очи.
Ще се видим там в зори.
Обичам те и не вали,
а блести около мен светлинка
идваща от вечността.
Красиво е, спокойно усещането в мен,
че този някой ден сега Е.
Мечтата случва се сега.
Спри се, усети я, докосни я,
запази я в теб.

СЛЕД ТЪМНИНАТА

Дълбоко в себе си тая
мъка от незапомнени времена
дали промъква се в безкрая аз не зная.
Дали нашепва нещо и какво,
когато свържа се с Божественото в мен ще зная
за какво е.
Какво ще извлека от мъката една.
С какво ще ме дари и какво ще отреди
да правя за напред.
Отделих си стих за теб.
Ела, докосни тела,
нови, преродени в светлина
не се плаши от любовта
излез навън
помахай ми и знай
аз съм чиста тук сега.
Така реших,
че ще продължа живота - пишейки за теб
моя единствена душа, в любов обляна,
несмляна от всичко лошо,
което те заля,
което те връхлетя,
ти оцеля за любовта.
Багодаря за това.
Пречисти се и щастлива си,
отворена за новото на пътя.
С възхита да поемеш
всичко, което за теб е.
Да любиш.
Да обичаш.
Да даряваш красота.
Да изпълваш с доброта
прекрасната нова земя.
Удоволствие, наслада, мир
такъв ли е животът ти мил
нов, пренареден.
Прекрасен е  сега.
Успях да се издигна от пръста.
Да надскоча тъмнината
да достигна небесата
да общувам с теб, мой гласец
Божествен!

ИГРА

Очаквах сняг да донесеш,
но появи се със слънце ти.
Усмихна се и спря в мен
сгря ме усмивката ти нежна,
искрена, вълшебна.
Изпълни ме с надежда, сила,
че всичко хубаво в мен е
изпитвам го дори сега,
отдадена на мига
в безконечните слова,
плуващи в мислите ми,
блъскащи се,
търсейки пролука
да се подредят по ред
достоен да опише
всичко идващо от теб.
Но то е толкова красиво,
свежо, весело, игриво.
Завладя ги и увлече в играта, та сега се питам
има ли бутон, който да натисна
и да полетя към теб,
към игривия ти свят.
Да седнем зад една машина
и да променим нечия съдба.
Да внесем забава,
там където я няма.
Да проникне любовта,
да усмихне пак деня,
а мъката да съхраним
в минало оставено зад нас,
ей така за цвят да ни припомня,
че животът е игра,
в която на сериозно да се вземеш не е уместно, нито лесно.
Хайде усмихни се,
каня те,
ела в нашата игра.
Победители сме всички,
наградите различни.
Ти какво си пожела?
Защото изпълнявам го сега!

"Сама" вече е факт и on-line в книжарница izdavam.com

Здравейте, приятели!
От днес стиховете, които виждате тук, както и други, които не съм публикувала в блога са налични на този адрес , обединени в книга под заглавието "Сама". 
Стиховете се появиха в труден за мен период наситен с болка и желание за промяна. Естествено е всяка промяна да започне от вътре, от мен. Така след часове прекарани в медитция аз хващах химикала и започвах да пиша. Никога не знаех какво точно ще напиша, колко дълго ще бъде и какъв ще е крайния резултат. Просто се доверявах на вътрешния си глас. Две от стихотворенията са свързани с близки на сърцето ми хора: "От Ваня" и "Вселена" (когато го написах разбрах, че е отправено към близка моя приятелка, преживяла драмата). Истината е, че всеки, който чете по-задълбочено ще пречупи стиховете през собствената си призма и ще се познае в тях. Вълшебно е като изживяване и се радвам, че се случи!

УСМИВКА

Нашепва утрото безкрая
иска да те опозная
сплели две ръце
с усмивка на сърце
поклон пред теб в безкрая
утрото омая
с безспирна глъч
и като в детски стих
заваля дъжд в небе
със сребристи поля
и завладя омагьосана душа.
Заробена и преродена да открие истината
на проблема свой.
Това ли бил е той?
Истина ли е кажи,
не ме лъжи
не!, спри, дори и да боли помни
Ти си там, дори и сам,
за да си част от цялото.
От  вечността.
Бог ти е отредил роля
важна, колкото на всеки друг.
И помни! Важен си колкото всеки друг
Нито си по-малко, нито си повече
от който и да е до теб.
Както и да се възприемаш измамно е.
Равни сте, помни. Бъди,
играй ролята ти отредена в света човешки,
знай всичко има  и начало, и край.
Само ангелите са безгрешни
безтегловни, вечни
и напътстват ни. Чуй ги ти.
Извиси се от тялото в душата, принизи проблема
и открий тунела, който
светлината затъмнява чрез  страха в душата.
Оттърси го! Не го подхранвай ти
Преодолей го и ще възцари хармония неземна,
диктувана от Бога.
Протегни ръка, хвани лъча и виж,
усмихваш се,
ще полетиш в безкрая
отведи ме там.