ИЗГРЕВ

Нека всеки посрещне изгрева в себе си
такъв, какъвто го харесва
такъв, какъвто го прави щастлив
влюбен
пълноценен
раздаващ се
всепоглъщащ
озаряващ
обновяващ
истински твой изгрев в теб
за теб.

БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ

Защо изплуваш в съзнанието ми
неродена моя реалност.
Все още стаена
потопена в светлинната пътека,
покрита с изсъхнали листа.
Опадали спомени
преродени пориви
настръхнали мечти,
сплетени, сплотени
сякаш със страх
да се отскубят
и забравят онази стара грешка,
която те научи,
че копнежа,
избора да бъдеш
ти е осеян с множество скали
забити в пътя,
довел те тук
защо не се отпуснеш и не плуваш ти
в океан дълбок.
Нагази ти и щом не се удави
навярно дошло е време
да загребеш
с пълни шепи
от водата.
И да, навярно
плуваш не в блато,
а в своите води.
Обичай се
Бъди!

ВИК

Днес, сега,
когато се будя в залеза
на вечността,
докосната от тишина,
безкрайна тъмно синя
мъничка вълна
трепти у мен
спокойно удря се
и слива се с любовта
към всичко онова,
което нарисувах по пътя си
със сърцето.
И поглеждайки към теб
виждам красотата на света,
която генерирах, акумулирах
синтезирах и пречупих
в моята душа,
така, че да отразя света
такъв, какъвто е.
Красив, изпълнен със светлина
нежна топлина
вик на човечността
свежест, лъхаща от личността
малки, но безбройни тела
обединени от любовта
щастливи, че са тук сега.

МЕЧТА II

Помниш ли, когато видя сбъдната си мечта
във вечността
изпълнена с покой.
Красива, тиха нежност
се надига в теб.
Нежно завладява те,
с любов изпълва те
като вода съживява те,
като слънце засиява те
измива лекичко калта,
утаила се след пороите от излишни чувства
измива всичко и оставя само
уроците научени за вечността,
свързали те с любовта,
която те заля
и погали с мекота.
Размиваш се,
губиш се,
и открояваш се
по пътя към една мечта

В ТЕБ II

                                                                                     
Прекрасно е, когато
оставиш мислите си на брега
и се влееш в тишината,
която морето ти дарява
сякаш разпилява
натрупаните в теб мечти,
изчиства мисълта
без следа
за прекрасните неща, с които нарушаваш
целостта си
подхранвайки ги в теб,
поддавайки се на илюзии - 
за какво?
Отпусни се
наслади се
остави мелодията в теб
да проговори
и те води
почувствай лекотата на вълната...
Харесва ли ти тишината
на душата?

КАТО МРАВКА

Някога преди лета
на поляна в мравуняк
живеела една малка,
черна неуморна мравка
със забрадка
посрещала изгрева с усмивка
и изпращала залеза с честитка.
Изпитвала задоволство от труда
и винаги била
нахилена и упорита
в ролята и мнима
и колкото и малка да изглежда
способна била да пренесе
хиляди неща, да построи
дворец в пръста
и ако някой го събори,
готова е да се бори
и издигне го отново
без умора ще се труди
и на упоритост ще те учи
и дори да се опиташ да я стъпчеш,
тя ще се изправи и ще те забрави,
ще продължи напред по пътя
и ще изпълнява ролята си мнима.

ЗА ВАНЯ

А беше толкова отдавна,
когато мрака отстъпи
пред зората.
Когато плача сля се в тишината
очите ти дълбоки
искряха в светлината
букета от красиви рози
цъфтеше
сред водопада от копнежи
разпръкваше ги от сърцето
извираха с любов
и кристална светлина
обливаше покоя.
Хей, помниш ли?
Прекрасен бе мига,
който припомни ми
времето, в което бях преди
да дойда тук,
липсваш ми,
знаеш ли
обичам те
и всеки ден съм с теб
и мисълта, че си добре там където си
ми е утеха
води ме към висоти
и показва ми безкрая.
Знаеш ли, обичам те
и там, където си
бъди щастлива
макар и само светлина в безкрая!