Безкрайност от дъги
перлени лъчи
свързващи ни с невидими очи.
Топи се в тях греха,
изчиства ни в реалността.
В тези колковози светлина
Божествената искра е много ярка.
Докосва ни с вълна на топлина.
Отпускам се, за да ме погали.
Къде ли би била,
ако не във вечеността.
Цялото трепти
и слива ни в сърце.
Преминава тази вълна през нас
и избистря ни като не оставя миг
от спомен, че било е болка
преди да се събудя.
Изтрива я с безцветна гума мекота.
Слънцето изгрява ярко
и сърцето ни бие с безкрайното

Нарисувай си картина XX

Разголвам Душа,
когато свалям пелената на страха.
Вътрешно красива,
външно горделива
старая се да бъда аз,
особено, когато съблякла съм твърдите черупки
на срама,
че ще бъда за света такава, каквато съм.
Себе си, на всяка цена.
Искрена във всяка ситуация.
Честна пред себе си,
отворена за другите.
Музика за Душите ни,
картина за емоциите ни,
парфюм за сетивата ни.
Мекота за сърцата ни.

Времето е спряло

Някъде отвъд времето и пространството
ще се спрем.
За да слеем мисли
и избухнем
в едно
частица в частица общество
миг в мига ще заковем
времето с теб ще спрем
ще продадем мислите си на времето,
ще отдадем себе си на любовта.

Надежда

Надежда, че утре
ще бъда далеч.
Надежда, че вече с теб сме
към бряг
с прекрасни цветя.
Надежда, че с теб
движим се в безкрайността.
надежда, че дори да свърши света за мен,
ако бъда сама
ме кара да те обичам с цяла Душа.
Не искам да мисля, че бих могла да те пусна
да поемеш в обратна посока.
Не искам да мислиш,
че за теб съм нарисувана скица.
Не искам да вярвам, че мислиш, че за теб съм само обвивка,
дим над пепелта, която догаря у нас.
Огън, който не позволих да гори,
защото го угаси с несигурност и избяга.
Надеждата, че съм сгрешила ме провокира да те догоня.
И  знам, че ще ме чуеш с Душа.
И ще се върнеш към тази ненаписана творба.
Чакам те, ела!

Тук съм сега

Все по-често ми се налага да пропускам покрай ушите си хорското мнение.
И все по-често просто забравям за тях.
Игнорирам ги и летя,
като хеликоптер прелитам над реалността
закотвям се в лудостта наречена мой вътрешен Аз.
Пребивавам си тихичко час,
после се спускам надолу по спиралата,
свързвам се здраво с покоя,
наречен Земя.
Усмихната грея в света.
Правя необходимото,
за да бъда себе си
с всяка следа,
която дъхът ми рисува.
Ангелски нежно
прошепвам,
има нещо, което ме кара да сияя.
Някой, който е тук, за да сме в рая.
Някой, когото силно обичам.
Някой, в когото безрезервно се вричам.
Някого, когото обичам
с открита Душа.
Този някой е времето тук и сега.

Понякога, почти изключително рядко в живота ми се появява човешко създание въплътило чистата безусловна енергия. И толкова е красиво да се срещаш със себеподобни, че не искаш да се разделяш с тях. Сякаш, когато сте заедно няма минало, няма време и възрастта ти е енергия, а не цифра. В такъв момент не се чувствам екзотика за поредното човешко същество, с което живота ме е срещнал, а себе си. И тъй като вибрацията ни е еднаква ние имаме общи интереси, вкусове, цели, мечти (желания). И когато усетя тази енергия я искам много силно в живота си. И тази ми слабост ме кара да излъчвам най-мощната любовна вълна. Искам да дам колкото може повече, в знак на признателност. Творецо в един такъв момент толкова много повиших енергията си, че се издигнах отвъд човешкото си тяло. Бях в безкрайното цяло, което Душите обитават. И от там виждах какво съм правила до момента, с кого съм споделяла времето си, с кого съм работила, с кого съм живяла. От там виждах грешките си. От там всичко бе много болезнено, в пъти по-болезнено, от колкото ако го изпитам на земята в човешко тяло, защото там енергията се лепва в теб без преградите на тялото. Най-хубавото бе, че това, на което станах свидетел не се е случило още във физически аспект и аз имах силата да променя нещата, насочвайки енергията си по правилния начин. Излъчвайки любов, за да мога да променя ситуацията така, че да бъда щастлива. И всичко се отключи, когато започнах блога си, в който споделям практиките си за изумително градинарство. Което аз на практика осъществявам и никой друг не е писал за това. Колкото повече разкривам тайните си, толкова повече вселената ми се отблагодарява, разкривайки вечността. И колкото по-осъзнато следвам мисията си, толкова повече информация ми се разкрива. И това е много красиво. Красиво, за да бъде споделено тук :)

С разширяване на твоето съзнание и ставайки все по-осъзнат с всяка секунда, по пътя си се сблъскваш с хора, в които виждаш себе си преди. И тогава обръщаш поглед назад и към това как си постъпвал и ти става ясно, че имаш определени чувства в себе си, които не ги изразяваш, стаяваш ги, защото са лоши според теб и тогава Пътят те среща с хора, които реагират към теб по начина, който да изкара тези чувства навън и да ги обърне към теб. Ако обичаш целия свят, но мислиш, че теб няма кой да обича както ти обичаш. Даваш цялата си любов и енергия във всичко, което правиш, на всеки, който срещнеш, но дълбоко в себе си знаеш, че това няма как да се върне към теб и си казваш, че не ти пука изобщо. Знаеш ли какво правиш? Затваряш сърцето си за любовта, дори някой или нещо да ти върне тази любов ти сам си се затворил за нея, невярвайки, че можеш да бъдеш обичан. И какво рефлектира върху теб? Ами вселената ти праща нещо, което да те разтърси. Щом не отговаряш на любовта ти праща ситуации, които не си желал и много си се страхувал от тях. Тогава, ти се вглеждаш в себе си, тогава ти за първи път чувстваш със сърцето си. За да се самосъхраниш и може би да докажеш на себе си, че не заслужаваш това. Да, може би ще си прав, но защо просто не се отпуснеш на крилете на любовта. Когато действаш в синхрон с любовта, ти просто правиш това, което според Духа е най-добро. Тогава ти нямаш очаквания, тогава ти се отваряш за даровете, които вселената ще ти донесе. И пребивавайки много време в това пространство на чиста любов, идваща от Източника, чрез твоето АЗ СЪМ присъствие ти осъзнаваш, че всичко е просто енергия. Чиста енергия без заряд, любовта на Източника е чиста, безусловна, всепоглъщаща, пречистваща, изцеляваща, мека......... От теб зависи дали ще я акумулираш такава, чиста или ще и предадеш заряд  - положителен или отрицателен. И творенето ти се заключава в това да си проводник на чиста любов. Просто каквото и да правиш в ежедневието си, знай, че го правиш от теб за теб. С когото и да си - обичай го все едно обичаш слънцето. С каквото и предизвикателство да се сблъскаш просто му благодари и позволи твоя Аз да ти диктува действията ти, а не да се поддаваш на агресия, яд, страх...просто бъди над нещата, гледай на себе си отвисоко, над проблема. Там винаги е безопасно за теб. Когато не си вътре в кръга на дуалността винаги си себе си. Пробвай, бъди, твори!