Всеки път щом те докосна разбирам,
че в себе си изричам думи,
които след време ще променят посоката, в която вървя.
Не просто ще стопирам по пътя, буквално ще се завъртя
и ще тръгна дълбоко навътре - към себе си,
скрита мъдрост, която събуждаш
и аз самата не зная колко сила
си ми предал, та да забравя, че изобщо ме има
като човек, който е в тяло и съществува реално,
защото когато се съберем виждам само една огромна светлина.
И в нея се губя.
Разбираш ли, няма ни тук на тази земя,
сливаме се вътре тела с тела
етер и плът,
огън и лед
и водата потича
или се изпарява.
Чувствам всичко това и едновременно нищо.
Тук съм, но и се губя

Мъдростта в знакът на деня откриваш.
Първо в утрото се взираш,
 в отлетял пейзаж от нощна сцена.
Буден бе, докато сънува.
 Спейки със света политна към далечна закотвена във вечността скала.
Високо към нея се издигна, сля се с очи в безкрайността.
Дори за миг не се попита:
какво се случва, на къде вървя...
Доверието те научи да следваш посоката си със сърце
и може би то ще ти покаже,
когато утре под небето слънцето се скрие в облак дим
къде разгаря огън, топлещ със слънчевите си лъчи.
Някак постоянно чувство се заражда в теб,
да бъдеш в свободата,
да и се поддадеш.
Като на узряла диня в летен ден да се наситиш.
И когато я опиташ и споделили любовта в едно,
продължаваш пътешествието като земното кълбо.
Където вечер слънцето залязва с разкошен цвят, скалата се обагря.
Стоиш на нея, когато звездите вече греят,
запяваш твоята творба с нежен глас,
някъде в небето луната чува те,
откликва -
усилва като с прожектор пътя ти.
Наметва те с бяло-синята си пелена
приютява те в собствената си страна.
И с нея тъкмо слели сте, се разделяте в деня.
Колкото и да се опитваш да ги задържиш моментите си отминават
те и за това никога не се повтарят.
Пъстротата сплита се в теб
Научи се да си като ненаписан етикет
не залепвай върху стока,
която няма стойност в материалността.
Остани безценен дар за тези, с които избереш
не си играй.
И даровете ще се върнат там, от където балансът във вселената реши.
Просто се движи и си избирай,
защото всичко е в изобилие
неограничено,
каквото е съзнанието ти, човече :)

Безкрайно много врати ми предстои да отворя
да се пренеса отвъд небосклона,
там от където пристигам с мечти,
цели или както ти е удобно го наречи.
Там, от където започвам като частица земя
за да се превърна в жена,
която да създава красота в светлина
отвъд времето си,
отвъд реалността си,
отвъд себе си дори.
Там, където си всичко,
дори твоите собствени мечти.
Остров извън битието,
закотвен здраво в сърцето
на една жена,
без твърда земя,
защото е във всечко, което е тя.
Храм от пустота и тишина,
храм на любовта
на моята и твоята душа.
Храм на ... ти довърши

Има ли свят, който не съществува?

И какво, ако затворя врата,
която отдавна никой не ми отваря...
Какво, ако спра да чукам, там,
където отдавна никой не влиза,
никой не съществува,
никой не подозира, че живот съществува.
Какво, ако вляза през стената
и остана в това тайнство, което да споделям с небесата.
Ще бъда ли по-различна?
Ще има ли кой да се смее и кой да ме сочи :)
Ще съм напълно същата (като тях), просто представата,
която всеки носи в главата за нещата,
които са в рамка "нормални"
е много различна.
И какво, ако съм вън от нечия рамка?
Нека бъда просто мазилка, на която някой да закачи
поредния трофей на модерен, актуален творец.
А този, който ме сочи нека си бъде консуматор,
но "нормален" за себе си,
и другите в обществото.
Напълно еднакви сме, просто гледаме от различна переспектива,
от различна точка на пътя, по който вървим,
от различна страна, на която принадлежим...

Енергията на всяко ново начало
се намагнетизира с любов,
облива се с тишина
и измива в нежността
на една Душа,
която дълбоко в теб
разговаря с Майката Земя.
Умее да слуша и вдишва зова,
който новата искра на любовта разтваря
чрез себе си,
чрез гласа на Божествеността.
Искряща вода от планинска река
течаща в теб
през енергия на Божественността
на Духа,
на нетленността на физическата реалност.
Твоят свят извън всяка материалност.
Твоят свят е Божествен дар,
преминал времето,
закотвил се в любовта,
която плува през него,
сякаш носи се като лотосов цвят над водата,
докато корените здраво те свързват със земята
с блатото
с реката.
Тека без посока,
където е нужно спирам,
после отново отплавам.
Спирам се там, където е нужно да посея любов,
жъна разкош, извън физиката на този свят.
Толкова сензитивност на телата ми не се събират
в едно физическо тяло.
Тясно е, но е начало на нещо различно
и символично
като бялата птица
и лъча светлина.
Като житото и лъва в герба на една страна,
в която родих се да служа.
Година след година,
в различна епоха се връщам в България,
за да избавя утайката на робство от бутилката с елексир
че всеки, който пие вода от тази земя да се връща и да живее щастлив.
Дали успявам, сам ми отговори...
Ела в мен, обгърни ме с любовта,
нека бъдем повече в тази земя,
на любовта
отвъд реалността.

Намерих те в свят на чувства отвъд реалността.
Докоснах те с нежността на утринна картина в планината
високо над росата под циклама в мъха на пелената
след срама от тишината и изгрева на първите лъчи
някъде между пет и шест в зори се спрях,
за да вдишам с ноздри пролетния аромат
на диви орхидеи
над полето от рози и олеи...
Не си го преживял?
Ела, това е моят храм
дълбоко в сърцето,
остани в него,
колкото поискаш,
защото тишината ми е ценна
и я пазя с любов.
Споделям ти я без надслов.
Заповядай с твоя собствен текст,
бродиран върху кожата ми  с релеф
нали умееш да рисуваш :)

Моноспектакъл

В долина на смокиня
цъфнал цвят на къпина те гали.
Усещаш ли колко много пари,
когато бодлите по тялото ти свлича.
И когато откъснеш плода насладата
изкоренява тръна съпротива.
Нужно ли бе да го има
щом подвластен си на любовта в една игра,
която преди да започне,
знаеш че ще загубиш.
Битка, която ще спечелиш,
когато другият падне.
Защо тогава си мислиш, че си някъде,
когато не си.
В илюзията си!
Твоята собствена вселена,
която прожектира сценарият ти в ума.
Не, не е този, който принтира и идвайки от вечността захвърли.
Сега импровизираш.
В твоя личен театър без сценарист и режисьор.
Ти си без тях, дори си актьор.
Харесва ти да галиш себе си с драми, комедии
нещо друго?
Ооо, да има и моноспектакъл в жанра.
Но той е за най-накрая,
когато усвоиш живота до такава степен,
че осъзнаеш, че човека е ненужно да играе,
когато е постоянно в неговия си моноспектакъл.