
уханно разцъфтял
бликваш в прозореца пред мен.
Сладостта, която носиш,
напомня, че роди се в пролет.
Пастелено бордо
говориш ми по същество.
Не губим нито миг.
Отварям вратата и те вдишвам
със сърце,
нослето ми улови те
преди година, две,
когато сияеше красиво
върху цветарски рафт
с тишина,
купих те, отнесах у дома.
Поставих те върху перваза,
за да усмихваш утрото ми в безкрая.
Зная, че някой ден ще те засадя на село,
но за сега посвещавам ти това,
красива, моя роза от балкона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар