Днес отново се сблъсках с човешката немърливост, относно това, което не разбираме. Как е възможно човек да влага всяка своя частица любов в това да бъде полезен на хората около него и респективно на себе си, и как тези другите да те окалят с кал от локвата, в която пребивават. Как, докато са прасета и си грухтят изведнъж решават, че ти си мишка и ще те гонят, щото им пречиш. А всъщност просто се омазват с лайната, които акат, и без да им намирисва казват, аааа, не бе, той Ваньо беше. Аз такова, хубаво розово прасенце съм, ама виж го ти мишока Ваньо как се мисли за велик. Ебати смръдльото. Къф е той, ве?! Виж, виж, аз колко съм лъскав и как си подреждам кочинката и как красиво се перя/пръцкам пред всички.
Иде реч за това, че докато не ти стиска да сториш нещо и само се оплакваш и намираш оправдания да не го осъществиш до теб е пълно с хора, които намират куража и смисъла да го сторят. Които знаят кои са и какво правят с живота си. които имат цел и я преследват с удоволствие от акта на случване. Които се борят за своите избори, които са пълни с енергия заради това, което СА. Които знаят, че правейки това, помагат на още сто човека да бъдат ТЕ.
Тези хора са изключителна рядкост, мили мои.
Не, защото са извънземни, а защото слабостта да останеш себе си е огромна сила, която много малко от тях притежават. Да прекарваш дните си тук на Земята буден, осъзнат и свързан с твоя най-висш Аз е задача за слабаци. А слабаци, повярвай ми друже рядко се намират. Слабаци, които да знаят, че отвръщайки на свинята със свежа ярмичка е сила, която много малко владеят. Повечето ще грабнат шепа лайна и ще хвърлят по нея.
Да бъдеш себе си е трудно, но вечер, когато си лягате заедно връзката е в пъти по-дълбока и осъзната. И то - съзнанието прави така, че кристалите да се втечнят и от диаманта да виждаш чиста капка вода.
Той света, за това те прати в тази кочина, за да сияеш с графитена красота. Скрит под мръсотията , да стържеш лайната на света с чиста душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар