смея се с лори,
кокорим се заедно в мига.
Гледам и не мога да разбера,
абсурда в света
да бъдеш себе си
и все пак да изричаш лъжи.
Истина твоя, чужда невинна,
неразбрана игра.
Той играе ти зад гърба,
а ти го целиш в тила.
Стреляте мощно с обща вълна.
Помагате си взаимно, течете ненужно.
Пилеете си енергията за неща,
които попиват калта.
Миете следи от наранени Души.
Оповавате вяра на издигнати от пушеци
мечти.
Раздухва се урагана,
проглеждаш през пясъка
слънчеви искри.
Знаеш, че те са в сърцето.
Захващаш силно, не пускаш и тези следи.
Ураганът те разпилява,
губиш се в безкрая.
Будиш се в друг свят, непознат
болезнено помниш старите дни,
но физически далече остави ги ти.
Политаш силно с метлата,
измиташ се от суетата,
твоят самотен остров
оказва се отдавна пренаселен терен.
Будите се заедно в плен на обща
благородна кауза
Да го превърнете в земя
населявана на 100% от човека в света.
Тази земя един ден ще бъде единствена
възможна, обитаема, спокойна.
Тази земя е в теб.
Да дълбоко в теб.
Не виждаш?
Обърни очи към красивата роза,
пъпчица лале,
ароматна лоницера,
уханен розмарин,
облегни ръце в кедъра висок.
Затвори очи под него, слей кръвта със соковете
на дървото,
чуй шума на птиците
и слей се с аромата на гората.
Във влагата, далеч от суетата,
падащ слънчев лъч между игличките
на гората
пречупва по такъв начин светлината,
че този нов свят е видим и отвъд е тук.
И ти си там,
дори в мрачен януарски ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар