изтънчен див букет
от кактуси в пустиня
бодлива обич
след разруха.
Красиво сътворено
кадифе от летен полъх на кафе,
заглаждащо сетивата кабаре
завършващо с Куба либре,
танци, танци, колко
до кога...
Помниш последно кога
игра си с нежността
и флиртува с океана.
Облечена с органза
край брега,
докато залеза те осветяваше
с красиво червено,
та преливаше оранжевата органза
към розово, което я правеше
незабележима върху теб.
Изтискваш резен кактус
и сияеш,
защото е точно както мечтаеш
сладко - кисело питие,
мътно като тъмното море.
Потапяш се в него
и се разтапяш.
Губиш граница,
съзираш луната сякаш в теб.
Усмихваш се нежно
май забрави, че си просто поет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар