Събудих се в 5,
усмихнах се с теб,
направих кафе, ароматно,
черно, най-прекрасно
със стръкче дива мента
и с любовта,
която изпитвам към жест на доброта.
Продължително с наслада отпиваме
и макар да зная, че трябва да отлитам
от дома,
оставам тук мислено, без мечти.
Отнесено излизам
вливам се в света,
излитам от мига,
гмурвам се в ума,
непоискано те пазя
в усмивка
изписана върху лице,
обещавам да си там, докато те видя
някога с красиви, нарисувани коси,
виолетово обагрени като звезди.
Обещавам, че когато с теб се видим в небосвода,
ще нося рокля от природа,
населявана от мен,
цветът естествено е зелен,
с жълти слънчогледи,
много, много лилави колибри,
житна нива,
заплевелена с червени макове
и окрилена от сутрешна роса.
Обещавам щом те видя
да се слея в теб като розова вода
жадно ще пропия с любовта
голата твоя снага.
Уверено, без думи
ще бъда все по-навътре
и дълбоко с мекота
ще галя всяка частица
слънчева клетка с чистота.
Обещавам, че ще те обичам
незабележимо
като дъх на торф
и пропит с люляк
нощен горски пейзаж.
Да ще съм там заради нас.
Да ще бъда себе си
заради идеята, че живея от мен
чрез мен
за нас.
Да ще те обичам без слова,
без душа,
от чистата изначална мисловна вълна.
Чиста, поискана или не,
тук съм, за да сме две.
Души, облечени в тяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар