НОВ ДЕН

Запитвал ли си се някога какво те провокира в любовта
защо, когато обичаш сияеш и с думи неизречени гадаеш
как ще протече пътят, преди дори все още да го чертаеш с мисли.
Разчепкваш случая из основи.
Захващаш се с него сякаш от това зависи бъдещето ти вовеки.
Силни думи от слаба душа.
Велики дела от бледи лица.
Самотен бряг за стада на нерациолността.
пословична мъдрост от неродени дела.
Красива природа от грозни лъжи.
Сив ден сред розови мечти.
Пудра в златиста опаковка
в празна от съдържание чанта.
Изтъркани обувки от ходене
по брега и каменистите павирани пътеки.
Изпращани печалби и посрещани загуби.
Написани поеми и неизречени от мен рефрени.
Никой никога не бе готов да посрещне реалността
в света, различен от лъжа.
Никой никога не пожела да бъде оценен с честни думи.
Никой никога не пожела да бъде зашлевен от мен,
че да се събуди от нощта, в която мракът го пороби.
Никой никога не пожела да бъде прелетна овца.
Готова да даде мляко за мечти,
да покаже, че може да е истински, дори, когато го доят с очи.
Дори, когато го изпиват злобно,
дори, когато го рогаят подмолно.
Спри, събуди се от нощта на чудесата в твоята глава.
Създай ги тук в новата среда на сегашната земя.
Нов ден е, усмихни се.
Ела с мен, осмели се.
Подавам ти ръка, идваш ли сега?