Пролет в юли

Докато целият свят ти принадлежи,
поглеждаш ме с очи
и се питаш как възможно е в очи
да събереш красота и болка в едно.
Защо, когато полетиш се приземяваш с крила
от невидима с очите пелена Божествена смола,
която те залепя към земята,
за да пуснеш корени в нея
и погледнеш отново
към небето на високо
и поискаш да си друга, различна от сега.
Божествен стон от събран в едно
вълшебен електрон,
сутрешна роса,
дива ягода в борова гора.
Цъфтят в юли,
а е сякаш май и отново пролет е
в гората
и отново възраждаш се в сетивата на Духа в теб.