Самота объркваща с празнота.
Но празнотата не е самота.
Тя е отвъд думите,
мисълта.
Тя е всичко, което е.
Един безкрай.
Един танц на сливане на това, което си
и на цялото, което не си.
Осъзнаване, че сте едно цяло завършено същество.
Идеята, за този, който си и творението на природата,
на тези същества, които виждаш и невиждаш,
докосваш и усещаш с интуиция.
Тази празнина те свързва с Теб на онова ниво,
от което всички идваме
и е светлина,
и е хармония,
и е единство.
От там започва всичко.
После спускаш се по пътя на материалното.
Идваш в тяло.
В добрия случай знаеш кой си и, че имаш мисия
и я следваш.
И те спъват спящите Души в тъмнина.
И ти се бориш с тях,
и ги игнорираш, и ги учиш,
че има толерантност и единство
или просто ги обливаш с разбиране
и пак напред вървиш.
В другия случай си забравил кой си.
И се търсиш, защото нещо в теб крещи, че не си това, което си.
И ден след ден забравяш, играта си играеш.
Не те интересува, че заемаш роля.
Важно, е че си приет, че си харесван.
Илюзията своя ти твориш с ръка
на консуматор.
Обаче идва време и пустотата те поглъща.
Зовът от Дома те прегръща
и сиянието златно пробужда
нещо спящо.
Започваш да твориш
това, което си сънувал
и бавно пренареждаш фрагментите,
които си изгубил.
Част по част събираш.
Осъзнаваш, че си в страна над дуалността.
И единството, което чувстваш те е приближило
към дома.
Сега ти предстои да отвориш новата врата
и да погледнеш себе си.
В пространството на пустота си тук
и няма те.
Ангелски напеви чуваш и се губиш.
Къде ли си сега?
Не е ли поредната игра с мисълта?
Попитай сърцето, което никога не лъже.
Довери се, време е да се събудиш в Теб.