Когато в свят от лъжа
се усмихнеш на реалността
заплачеш от радостта,
че слепотата вече си отива
и поглеждаш през очи на самодива
в гора сред много кедри
сама сред толкова много човеци
и се усмихваш на това,
че другите нечовешки същества
се радват на пороя от раздяла с илюзията,
че златната нежна тишина ви къпе
в бистра изворна роса,
някъде над Стара планина.
Отново се събрахте феи, нимфи, еднорози,
сред красиви пеещи потоци,
доловими с всяка клетка,
изпълваща се с чистота.
Изчиства се напълно, защото нищо от старото вече не ти е нужно,
докато сияеш в светлина материализираш реалността чрез теб.
И точно тук за теб отново спирам,
поглеждам през тялото си на жена,
неописуемо красива
с перлено златиста светлина сияя в канала светлина любов,
който ме изпълва.
Аз съм, и не съм,
в тяло бях,
а сега невидимо е,
безплътно те докосва,
слива се в етера без кости,
две плуващи души в светлина.
Кога последно разбра,
че си бил на тази земя,
за да изпиташ наслада отвъд човешкото Его и материалността?
Защо забрави Божествения стон
и спусна се сам в един измислен еталон?
Защо не спираш да се притесняваш какво ще кажат хората за теб?
Остави ги, нека си говорят.
Това не е твоя грижа, докато си сноп светлина.
Бъди такава, каквато природата те призова.
Помагай мъдро на света пред теб.
Спри да бъдеш пример или авторитет,
изобщо не е нужно.
Бъди звезда в собствената си планета отвъд дуалността.
От днес започни да блестиш,
както никога преди.
Влез през стъкления храм,
за да откриеш новия ти ненаписан свян.
За какво ли се притесняваш?
Ето увери се - причина няма,
защото си богиня в твоето си царство
без илюзии,
такова, каквото решиш ще е!