Тъй като всеки един от нас идва от различни нива на сътворението, е нормално да остава отделен от другите в ежедневието, капсулован в своето собствено поле. В него той може да се чувства много комфортно, може да бъде много обичан, може да бъде много ценен. Може да бъде перфектен родител, баща, брат, майка, сестра, дете, учител, научен сътрудник , ТВ водещ, музикант, градинар. В това поле, в което пребивава и се опитва да задържи в реалността си колкото е възможно по-дълго, толкова силна вибрация излъчва, че в един момент си дава сметка, че може би е перфектен в тази конкретна роля. Че може би това е посланието, което да предава на света. Обаче да се асоциираш с определена роля не просто е незряло, а те спира да се развиваш и еволюираш Душевно. Ето сега съм достигнала ниво в професионалната си сфера на агроном, в която съм открила моят път да балансирам земята и да спра употребата на химикали чрез светлинни практики и етерични масла и съм постигнала много в тази област, но откривам, че цикля в една дупка, която се превръща в трап, и която ако не спра да копая скоро ще ме отдели от Духа. В този миг аз просто отчитам факта и продължавам напред в търсене на следващото предизвикателство. Ами ако съм израснала толкова, че изпълня мисията си в това тяло, не е ли време да го осъзная и да продължа напред в Духовното израстване. Нали сега се развиваме толкова, колкото пожелаем да се развием и ако решим да се ограничаваме, няма кой да ни махне хомота и да ни пусне на свобода. Нека сами си дадем криле. И се възнесем в ново ниво. От нас зависи. Да започнем да се наслаждаваме, на това, което се случва, неограничавани от желанията. А действайки от бъдещето сега, сякаш имаме всичко, което искаме и сме Душа в тяло на човек, което е безгранично. Ами ако мисията ни е да обичаме? Да даваме любов, да получаваме любов? Приятели, в земя на любов и красота ли искате да живеете? Ами ваша е, просто елате в нея със сърцето си!