Намерих се в теб

Търсех себе си,
но намерих се в теб.
Разпилявах се
и пак се събирах
като вълна се блъсках
с душа в тяло.
Намирах в него убежище,
а до скоро то бе затвор,
който ме ограничава
с рамките си в света.
Защото голяма съм, а то е тясно
и малко, и с ограничена енергия.
Батерии, които накарах да работят
на пълни обороти,
без да се изтощят,
тяло, което направих свое оръжие
в хода си по земята.
Мога да го ползвам,
за да те направя щастлив,
от това, че се събрахме пак тук
отвъд драконовите тела
в червена светлина.
Отвъд розовите получовешки образи от светлина.
Какви сме?
Не ни виждам.
Плътни сме отвън, а  щом се съберем
ставаме прозрачни,
губим се и няма ни.
Едно сме в светлината
и няма я,
нищо не виждам
и как да видя цялото
едното...
Намерих се в теб
в цялото
в нас.