Върхът на планината покорявам
с мисъл.
Мисълта се ражда в пролетта
на чистата като езеро Душа.
Моля се с устни
затворени и глас на мълчание
за нас.
Молбата е знанието в мен да превърна в реалност.
Да видя картината на самотата в мен
и покоя
до езерото в мене
не искам вълните на вятъра на недоверие
да са големи, че да да го размътят.
Запазвам бистротата с поглед в мен.
И утрото посрещам с изчистена от мисли
планина от вяра в доброто, че
като песъчинките непреброими са прекрасните хора.
Пожелавам си да ги видя на върха
на пълната с хора чиста вода.
Да кристализираме там като диамант вечността.
Да посипем с блясъка ни света
и огреем в утрото с песента
на дървета,
удрящи клони в тишината на своето същество.
Осъществена роля и много вдъхновени души
в светлина.