Лятото беше в разгара си, момичето от ангелска земя щедро докосваше с ръцете си земята и разпиляваше с косите си красотата на вечерта, събрана в опашка като слънчевите залязващи лъчи. От небосвода към земята се стичаха реки със златна светлина и в загадъчната музика на нощта оставаше сама с любовта на цялата земя. Шепа мечти и изпратени с деня мисли, които отекваха в главата като карфици светлина. Забити в толкова много земни чеда, с които докосваше я съвестта. Знаеше, че трябва да е такава, каквато е. И мисията и е да помага на другите по невидимия нежен начин, заземявайки в тях любовта, но сякаш нещо липсваше и водопада от мечти, стичащ се от Его- ума я караше да иска още и още  и още да подобри способността си да бъде светлина като ангел да се разпилее и да обхване цялата земя. Момиче, от ангелска земя съм, но когато свързвам се с останалите светещи души в земята ставам силна и това е може би начинът да преживея безкрайната  любов и тишина в ума. Свързвайки се в сърце със сърце с цялото в любовта. Тогава светлината озарява вечерта и утрото и безкрая. Събудих се с една единствена молба. Да обичам и да позволя доброто в мен да се излее както всеки ден, а каквото и да грее някой ден,  щом съберем се сърце в сърце ще раздадем и разпръснем към теб, към тях,  към нея - земята Майка и небесата в сърцето на Душата, центрирала се в мен.
Мечтая без думи, за какво ли описвам състоянието на ума, излишно е, така или иначе  преживява се по различен начин с всеки индивид, до който се докоснеш. И ти избираш какво да отразиш - любов или чувство друго, различно от любов, което прочел си в ума му. Каквото и да напиша ще е достатъчно просто да го обичам такъв, какъвто е сега. Когато и да реши да приеме любовта от мен към света предавайки я в сърцето ще съм готова да засиля чувството на наслада и да го изживея с него и земята, окъпана от светлина. Няма нужда да съм такава, каквато не съм, за да угодя на милиони скитащи се души, незнаещи с какви очи да погледнат през света. Със своите собствени или онези, които илюзията отрази...сложно е да си и да не си едновременно част от света, когато изначално знаеш че си в тяло на заем в него. Осъзнаеш ли го и започнеш ли да го приемеш е възможно да случваш любовта по най-лесния в синхрон с вселената начин.