Дни на спазъм и болка отлитат от мен.
Дни, в които чувствам всеки миг със сърце, запазвам в мен.
Отминавам покрай пропастта с ожулена глава,
но цяла се запазих.
Открита е раната в гръдта,
открита е, за да кърви, когато от горе ме гледаш.
Усещаш смрадта, която остави след теб.
Повлия ми със сила, която ме повали.
Години плаках от там след теб.
За да мога днес да се изправя и с ръка към небето
да заявя
"Животът е дупка, в която пропадаш от вечния свят."
Но от мен зависи да я направя красива туптяща земя
с ритъма на любовта.
В мен е избора да засея семена
или сера лайна.
Мога да се давя
или цъфтя.
Защото в дупката се гонят добро и лошо.
Днес, надскачам това,
избирам нова земя,
в която място има единствено любовта.
Ръка протягам ти, ела!