Когато открия нова рецепта за щастие, я описвам.
Много внимателно подбирам съставките в нея.
Много нежност има в тайната по приготвянето и.
И най-най-сладкия момент,
когато тя се случва е насладата.
Тогава съм друга.
Свързана с вечността, с любовта,
източник на сила, прилив и отлив.
Случва се съставките да са фалшиви,
тогава печивото ми спихва,
щом е готово.
Тогава се обръщам назад и преглеждам старателно,
всичко, което съм вложила.
Този път старанието ми бе в повече,
любовта ми го вгорчи,
блясъкът, който искри от нея
доведе до спад на идеята.
Плътността се загуби от ефирността.
Нямаше твърдост, която да го задържи.
В такива моменти, просто слагам престилката
и започвам отначало.
Не сменям кухнята, в която творя,
не слагам диоптрични очила,
работя с нов кантар.
По прецизен,
навярно там бе грешката ми.
В грамажът.
Днес ще вложа цялата си любов.
И нищо друго.
Ако нещо се издуха,
няма да е моето същество!
Няма коментари:
Публикуване на коментар