винаги се вглеждам в теб.
Дълбоко сърце в сърце докосвам те.
Будя се в теб с красота.
Намирам в себе си нова сила.
Заровена от времето, но мощна
като лавина спуска се по тялото ми.
Къпе ме с радостта, която би могла да донесе
единствено със свежестта на изгряваща мечта.
От отмил се слой на живота ми...,
изтъргвам времето и ето,
тук си,
отново жив като преди.
Спомен, прелетял години тишина.
Събудих те, за да разбера,
че няма време, щом живееш от сърце.
Няма време да се наслаждаваш
на това дете,
което криеш в теб.
Не е късно да се върнеш където и да е.
Щом щастието ще бъде тук сега.
Не е късно да поискаш от съвестта
да отмие хладната роса
и лъчът да освети блясъка на вечността.
Бъди, какъвто си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар