не се оприличавам на това, което отразяваш.
Отдавна промених се.
Изтрих омразата, примирих се.
Смиреността ми помогна да забравя
какво е да обичаш изкуствени лица.
Помогна да простя, че бях далеч от себе си, за да съм с теб.
Да видя зад огледалото привързаността
към желания и цели несинхронизиращи с любовта.
И такава съм, каквато съм.
Сливаш се с мен
чувството се губи,
защото няма граница,
а ти не знаеш къде си, кой си.
Губиш себе си в мен.
И това те плаши,
защото контролът е отвън, извън теб.
Загуби се в любовта и не знаеш
как да я приемеш,
къде да и отстъпиш място.
Не е нужно, защото тя е, където Е.
И поглъща те и толкова е друго,
от щрихите, които драскаше ума.
И издига контрола ти и раздухва пепелта.
И я няма, и е чисто, и е диво.
И невидими сме с теб един за друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар