 |
| Autor: Igor Oleynikov |
способна да ме притегли към тях.
Ухая на здравец,
а кожата ми шепти
като малко пиле сгушващо мечти
под крилото на мама.
Чувам я как се нуждае от пролетен дъжд.
Чувам я как желае да бъде в слънчев залез
преди нощ, в която щурци си играят пред къща,
обгърната в здравец.
Тогава аромата му се разгръща
от влажната нощ.
Тогава ще търся светулка,
защото огън съм аз.
Тогава ще бъда в лилав тоалет,
който да скрие любовта ми към теб
Не искам да те уплаша.
защото горя, но с мекота
на лестенцето здравец стрито от мен.
Усещаш ли как ухае....
рисувам картина извън мен,
но е истинска и сякаш била е от мен.
Тогава бе зима, проправях пътеки в снега,
докато не се срещахме в любовта.
Отново запалвам тази искра, само че в лятна мъгла.
По-красиво е, когато е топло.
Нали очите ни така се познаха.
Тръгвам към теб в полумрака...
Няма коментари:
Публикуване на коментар