Ти вървиш, дочуваш вик,обръщаш се,
след теб съм аз
докосваш ме,
обливаш ме с любовта,
прегръщаш ме и хващаш за ръка.
Отправяме се пак на път,
но двама
един до друг.
Летим, спряхме да вървим,
усмихваме се,
шепнем си без думи се следим с очи
извайваме красивите тела
сплетени като сълза
ненужно говорим,
нека поспрем.
Има красива мелодия
между теб и мен.
Каня те нека я чуем.
Мислите се чуват как вибрират
в една честота
слънчеви залези,
уморени крака
от танци диви
облягаме се в ограда
близо до дома.
Сядаме на земята,
сливаме се с пръстта
посягам към теб,
за да те погаля,
исками се да запазя мига в сърцето.
Толкова ли е тежко,
когато си с мен,
усмихни се аз не съм блян.
Несподелена реалност ни раздели.
Отново си тръгна по старите следи.
Отново оставам сама пред дома,
който толкова време приютяваше ни в нощта
но сега ще стана и ще продължа
по моя си път
отново
няма да правя крачка встрани.
Търпеливо ще чакам,
знам, че си ти.
Нищо не се промени,
дори любимото облекло.
Ще тръгнем заедно с теб към брега,
а до тогава ще слизам до него с Любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар