Безмълвна стоя под дъжда
защо ли обичам, когато
той стича се бавно
по коженото ми яке
прониква навътре
по цялата кожа.
Студено е,
а сърцето изгаря.
Жадува те още
крачка след крачка
се проближам.
Неусетно се зазорява,
сядам до теб край брега.
Прегръщам китарата,
какво ли пък
нека бъдем усмихнати
с Любовта.
Бавно то се показва
изгрява с блясък отразен в очилата
нежно започва да топли.
И там край скалите оставям
кожените дрехи,
тръгваме нагоре към пътя.
Време е, да спре да се скита
Душата ми влюбена в тебе.
Красив си, обърни се,
вливам се в теб.