и да бъда смела
все някога ще се науча да обичам
и бъда смела,
когато с теб се разделим
не ще пророня и една сълза.
Не ще потърся утеха в сходна твоя душа
не ще се бунтувам със сърцето си
не ще се сближавам с лицето си
излъчващо смирена разсеяност.
Навярно ще бъда смела
в това да съм себе си до края.
Не ще се бунтувам срещу човешките клюки,
които ще ме поставят в рамки.
Нима съм картина,
че да ме закачиш на стената?
Не, не съм и значка, та да ме лепнеш върху ревера.
Нито скъпо уиски, та да ме купиш с наслада.
Нито бърза кола, та да се возиш с мощна вълна.
Тихо ще седна в хладния ден до брега.
Ще се наблюдавам в отражението,
което огледалото ми дарява,
листата бавно ще падат върху него във водата.
Ще се гледам влюбена в мига,
ще се раздавам за всеки
без да се пощадя.
Ще бъда себе си,
въпреки хорската съпротива,
ще бъда кей и твоя закрила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар