Отвъд ума

Ябълков цвят съзирам през перлено-дървения перваз
в красивата овощна градина,
пролет е.
тя току-що разцъфна,
привлече веднага към себе си ума ми.
Колкото и да се възхищавам
аз не мога просто да продължа да те съзерцавам.
Обичам те с цялата красота и искам да бъда твоя слуга,
твоя закрила, милувка
ангелски земен другар.
Единствен дар е мига, който ми сподели безусловно,
мечтая да си ми господар.
Знам, че е наивно, дори абсурдно,
но нали написах привлече ме с ума,
наивно търсещ близостта.
Внимавай моя душа
отдай се на близостта
ОТВЪД РАМКИТЕ НА УМА.