всеки път щом слеем се с теб летим.
Всеки път, в който споделяме си
пространството аз зная,
че си ме докоснал с нежност
в Душата.
Общите копнежи, търсени стремежи
неуловими с думи усещания в телата
трогват ме дълбоко,
не играя.
Представям ти се аз такава,
истинска,
каквато тялото да крие не умее.
Не мога да съм друга,
когато цялото ми време посветих ти.
Направи ме специална за минута.
Бяхме частица прах за секунда,
отново летяхме като птица, но достигнахме ли
с тебе Юга?
Сляхме ли се в задруга
с неонова колиба
весела блестяща аурата ни вибрираше
като огнище в камина.
Топлина, цялостност, сърдечност.
Какво ли друго може да поиска
ангелската ни човечност...
освен непреходната вечност...
Няма коментари:
Публикуване на коментар