Смирението е като плод, който откъсваш по пътя към просветлението дарява най-голямата сладост в живота и мога да кажа, че с пълна осъзнатост го вкусвам всеки ден. Всеки ден, който ме среща с добрите познати ми дава да разбера, че аз съм се  променила в начина по който реагирам и смиреността, която излъчвам. Липсата на желание да се ядосам на тяхните реакции спрямо мен, които преди са ме изнервяли. Липсата на желание да ги променя, липсата на желание да се противопоставя на тяхното мнение по дадена тема, различно от моето. Липса да докажа, че съм права в теорията си, се заместиха в едно доверие, че когато те са готови, ще изпитат това, което аз в момента. Може би ще минат пътя си по-леко и ще достигнат по-дълбока връзка с Духа. Може би ще бъдат гениални в прозренията, които им дарява той. Но на този етап им се доверявам и просто знам, че няма смисъл да говоря преливайки вода в пробита дамаджана, защото думите няма да оставят никаква следа. Но това, което правя от сърце в сърце някой ден като се обърнат назад ще бъдат благодарни знам го. Някой ден може и да не се виждаме вече с тях, но днешните постъпки са ми такива, каквито сърцето излъчва и тялото не се съпротивлява материализирайки ги. В този миг аз съм себе си, предавайки Любовта на Източника чрез дребните ежедневни дела. В този миг съм доволна от това и смирена, притихнала, обърната към мен навътре и навън към света едновременно. Аз съм свързана с Вас, мили мои и с всяко вдишване, докосване усилвам връзката и предавам нов, свеж импулс, желание да бъдеш Ти, такъв какъвто всъщност си! Прегръщам те в Любов,
Момичето от ангелска земя!