Движех се по брега,
докато стъпките оставяха дълбока следа
мисълта инстинктивно напускаше ми ума.
И вдишвах соления вкус на брега
и заравях обувки дълбоко в пясъка,
докато краката ми трудно успяваха да се движат
Оставяха дири, дори коловози след мен.
Да, признавам си чувствах се в плен в собствения си влак.
Защо ли трудно ми бе да го напусна и
и да се гмурна в морето
при все, че лъха ми на свобода
и слънцето багри тялото ми с красота
в шоколадово-златист нюанс,
ароматен кехлибарен,
ефирно-тюркоазено
оставаше тялото ми след вълната.
Как ме приканва морето.
Поддавам се, няма как.
Напускам гарата и ето, пак
съм себе си,
фея, дошла от безкрая,
целяща едно - да се разкрия като брилянт на земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар