Блестят струните на китарата,
докато случваш любовта
към света,
който за теб е тази земя.
От кога играеш си с мелодията
на вечността.
Летиш в космоса и кацаш тук.
Намираш един красив, игрив оранжев цвят на лотос,
кацаш върху него
като малка жабка се сгушваш в тичинките му
и той се затваря,
защото е вечер и започва пред теб да проговаря с мъжки глас.
Принцесо от кристал,
малък опал нося в мен.
Свържи ни с лъча си в деня,
когато изгревът ще бъде начало на пролетта.
Свежата блатна вода ще отрази с любовта,
намираща се в една въплътена от ангели  вселена.
Чуден остров на любовта,
отвъд границите на вечността.
Тук няма време, няма място, няма нищо.
Дори и ние не сме.
Илюзия, по-реална от реалността.
Игра на думи, изпитани със сетива.
Малка планета на Духовността.
Оранжева вселена на непорочността.
Играя си с мисълта
и превръщам я в жанр
поезия или роман
избери си сама.
Просто бъди в ритъма на любовта.
Целувам те сега,
остани свързана с мисълта за тази вселена.
Нека я случим, когато се съберем
Оставям те в красота,
момичето от ангелска земя.