Тръгвам си,
щом искаш, ще те оставя,
няма да чакам денят,
в който ще следя стряхата с лупа
и пистолет
за всеки изгнил в мен гвоздей
неизказан глас.
Защо да тая чувства на самота,
ако съм с теб,
а лунната красота ме очаква не кея.
Може би оранжевата луна е по-пъстра в утринта,
когато танцува с изгрева под звука
на гларуса,
но до кога
ще те чакам на него сама?
Корабът отпътува
и всяка секунда тече като светлина в мъгла.
Забавен каданс
на просрочен шанс.
Има ли нужда от тишина,
когато пея с гласа
на отекваща тесла,
вадеща гвоздея от моята Душа.
Сега за теб я освобождавам.
Какво винаги обещавам
да я оставя отворена
до ...вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар