Нося безкрайност
и чувство в потайност
вън от покоя се крия
с пръста ръцете си мия
цапат се от калта
на хорските страсти
в пролетта.
Не мога да нося повече
тази вина
за цялата земя
да балансирам нехайността.
Усмихвам се и притихвам.
В теб се сгушвам.
В гнездо от бодли
които да драскат ме нежно,
докато чертаят  татуса по кожата
ми от розови листа.
Ухая на пролет
и нежността,
която разранената ми кожа носи
се вдига в небето,
синьото да е черно,
лилавото - червено,
оранжевото съм аз
тангото е нашия танц.
Играеш ли до края
или се отказваш непосредствено на финала?
Макар пришките на краката ми да болят,
ще танцувам за теб,
с разранени ходила в жарта ще вървя.
Стига да бъда с теб.
Не, не ми е на всяка цена,
такава ми е любовта
безусловна.
А ти какъв си?
Каня те в моите сетива,
отвори врата към съвестта ми
влез
 с нажежени тела да разбием
преградата от олово
в дивата пустиня да посеем смокиня
и сок от листата и ще направя.
Само ела, не стой на вратата!