Някъде в нас е скрита карта
с магнитна лента,
която да посочва
без компас вярната посока
в този час.
Непрекъснато се обновява
и информацията се предава
между нас
по въздуха
и бързината е различна,
като светлина в секунда се променя,
за да те задейства към целта.
Дори неосъзната.
Мислиш си, че си просто човек,
а се криеш в тясното тяло
като оправдание на Божественото ти звание.
Блестиш, но потушаваш огъня с очила.
От кого ли се пазиш?
Няма нужда да отразяваш това, което те плаши.
Просто му отстъпи,
премини в страни и поспри.
Позволи ми да те настигна.
Изморих се да те преследвам
от другата лента.
Не е ли време вече да седнем
до красивия крайпътен пейзаж,
за да чуем скритата във всеки от нас
карта какво навигира.
Може би пътят аз съм сгрешила.
Едва ли, но ми е нужна почивка,
за да се отпусна в безкрая
и полетя с нужната честота,
там, където ме чакат
прекрасни неща.
Сакури или отлетели орли
все ми е тая.
Имам сили за всичко, което ще ми е близко
в реалността,
която избера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар