Всяка струна, която акордира
и в теб се слива,
те докосва
със светлина
като тишина на наелектризиран вик
потръпва като прашинка и се отлепя от теб
щом засвиря.
А свиря много тихо, нежно,
не е рок, който да те провокира
да развееш грива.
По-скоро е една бавна, лирична творба.
Като ангелска душа, която напява
на сърцето а-а-а-а-а-а-а.
И сякаш на полето няма никой друг,
освен сивия кожух, който града захвърля вечер
и природата прибира като в гардероб.
И се сгушваш в него, че да го пречистиш
като сноп кристална светлина
да отразиш деня
и посееш в земята прахта,
а в небето да издигнеш любовта
на моята и твоя красива творба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар