когато искаш да останеш,
а знаеш, че трябва да си вървиш.
Защото тъпчеш като в пустиня суха земя,
която обаче знаеш, че плаче да бъде напоена
с влага от твоите собствени земни крака.
Колко много те искам
и сякаш към тебе вървя,
когато крача боса
по тази земя.
Не зная дали ме усещаш,
когато вълните, които земята излъчва
се вливат в теб
и тръпнеш с жар.
Която изгаря гърлото
и то е като вулкан от чувства,
всеки миг ще изригне
и ще залее жадната за влага земя.
Любовта ми ще я поеме,
цялата болка ще изпие
и трансформира в любовта.
Защото родих се на тази земя,
за да те обичам.
И зная, че когато те видя
в мен,
ще те позная и тласна с вълната към нас.
Които сме, ние сме
тук заради нас,
защото с въплътената в тела любов
енергията е в пъти по-силна.
Желая те както всяка градина,
своя единствен градинар,
който да я полее
и заземи вечността,
която е тук на тази земя
от небесата като дар.
Оценяваш ли, че всеки ден е единствен и неповторим.
Наслаждаваш ли се, сякаш си за първи ден тук
и знаеш, че утре може да те няма.
Обичаш ли, въпреки че в 99% не получаваш обратно любовта?
Ако отговориш с да, сме на една честота.
Добре дошъл си в моето сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар