Нося се като стрела,
забивам се в целта.
Мишена ми е съвестта.
Центрирам се в нея,
няма да залитна,
защо ли вълчицата в човешка кожа се разгони.
Нима месо от кокал не може да отрони.
Картофени крокети върху спагети
с доматен сос ли ще вечеря?
Нещо ново се заражда под небосвода.
Свободата да избереш чистотата на храната
пред мръсотията
на тавата, изпекла хорските проблеми
в чили сос,
 без парабени в крема за ръце,
с който намаза се преди да заточиш острие.
Здравословен живот
в отровено с омраза общество
случваме
от кога?