но се съмнявам.
Някой ден, може би ще си щастлив, че си с мен,
но трябва ли да го изчакам
преди да понеса вятъра в моите крила?
Защо не полетим и взаимно се отпуснем
върху пясъка и нека мъничките песъчинки
оставят отпечатъка си по телата ни,
по кожата и ходилата.
Някой ден, ще бъде може би забавно да разглеждаме албума
с тези кадри, докато затопляме кафето в джезвето на верандата
под ореха на село.
В един глас ще слеем любовта и нашите тела ще се разсмеят
под одеялото от чувства.
И ще избледнеят дните прекарани в тишина.
Докато брега галеше се във вълната
и ние пръскахме с водата...
красотата в телата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар