Сребърен плащ от телата ни пада,
за да ги синхронизира към честотите на любовта,
златно-бялата лъчиста светлина,
която прониква
и те кара да се чувстваш в тази вселена,
в която си,
тук на тази земя,
да почувстваш връзката си с дома
и себе си
и другите.
Тези други, които трептите на тази честота.
Прави те съхранен и защитен там,
където до сега плащта те затваряше в ненужна суета.
На външните прояви на Его-любовта.
И е различно да си себе си пред другите,
защо не се довериш на себе си, не на другите.
Пусни се от всички "ограничения",
които игнорираш.
Слей се в тях такъв, какъвто си,
спусни се в сърцето,
виждаш ли да си ограничен.
А прегради, а илюзии, а мечти,
има просто любов,
тази която е и отвън около теб,
когато плащта на ограничението се стопи.