Листна въшка

Смуча сок от листата на дюля,
ухаят на манго и слива
цвета е черешов,
а вкуса ми напомня на зима
тежък, плътен, лепне като смокиня
нежни листенца, с мъх
на допир като коприна.
Винаги, когато срещам у мен съпротива да живея
създавам експлозия, от всичко,
което ми напомня Дома.
Там се хранех с цикламени пъпки.
И обичах вкуса и формата на Зима.
Не, че там имаше Зима.
Възприята са много различни,
защото ги няма.
В любов си и вибрацията, която е толкова силна,
те прави чувствителен по друг начин.
Сякаш си огромно сърце, което пулсира любов.
И всичко, което описвам
е зов към мен да се върна тук.
Може би разбирам какво е да си листна въшка,
която живее върху дюлево листо,
изсмуква сока му, а дървото му позволява.
То е любов, дори за листната въшка, която наричаме паразит.
Всеки заслужава любов, в този понякога  много тъмен живот.
Светлината е в нас, просто трябва да светим.