Живея във вятър от тишина,
сея нейните семена в пръстта,
мълчанието е нужно, за да поникнат.
Та кой не би искал да види какво е отвъд.
Да излезе нагоре, да погледне звездите?
И семената поникват,
погалени от слънчевите лъчи,
обливат белите си крехки тела с роса.
Все още кълнове те съдържат живота,
енергизирана в тях е цяла вселена.
Там в това бяло кълнче има цялата информация,
което е нужна, за да расте.
И то просто я слуша,
и следва лъча.
В неговата топлина намира любовта.
Статичното цвете среща вятъра,
който донася му песни от други места.
И то цветето така иска да ги види,
да ги усети.
Расте, бърза, да иде.
И прецъфтява,
разбира какво е да се носи от вятъра,
защото пак е семе и пак е в пръстта,
за да поникне.
Колко пъти ще се преродим не е важно, важно е, когато се родим да не позволим на това, което профучава като шум в ушите от околното да заглуши връзката ни с Душата. Само, когато здраво пазиш в себе си този глас, от първия ден, само тогава ще знаеш за какво си дошъл и нищо от това, което виждаш няма да е твоята истина, ако тя не идва като гласа на сърцето. А той този глас има цялата нужна информация, за да си перфектен в това тяло. Казват няма перфектни, аз на хора не вярвам. Уча се от себе си, когато постигнах всичко в рамките на 25 години в област, в която инвестирам времето и информацията от този мой глас, който ми я носи, разбрах, че този живот е като ясла. Някой те води, оставя те в нея, ти не искаш, плачеш, но те ти казват, че в яслата ще се грижат за теб... И какво в един миг ти сам се грижиш за себе си, ама трябва да преодолееш това пространство и да се върнеш у дома. А защо просто не осъзнаеш, че тази ясла е твой дом и това, което си правил в него можеш да правиш и тук. Да обичаш, да си любов, да си творец. Слушай този, който те води, само докато те остави и си тръгне. Не го търси повече в мислите си, той своята работа я е свършил. От тук насетне ти си свързан с него чрез чувството, което е любов. Обичаш го силно, той те е довел в яслата, и е преценил, че ще се грижат за теб, доверил се е. И на теб и на хората, на които те е оставил. Бъди му благодарен, обичай го. Скоро пак ще се видите. Когато те прибере. Но, за да живееш в хармония тук, просто слушай тази любов, в нея той ти изпраща всичко, което е нужно. Може и да ревеш и да се сърдиш пак ще се върнеш, докато не усвоиш умението да си сам, но свързан с цяла вселена отвътре. И тогава ще виждаш тази вселена отвън. Толкова простички думи, който никой не разбира, просто казва, че си глупак и продължава. Ще се срещнем, но аз още ще бъда глупак. :) Глупостта ни събира.
сея нейните семена в пръстта,
мълчанието е нужно, за да поникнат.
Та кой не би искал да види какво е отвъд.
Да излезе нагоре, да погледне звездите?
И семената поникват,
погалени от слънчевите лъчи,
обливат белите си крехки тела с роса.
Все още кълнове те съдържат живота,
енергизирана в тях е цяла вселена.
Там в това бяло кълнче има цялата информация,
което е нужна, за да расте.
И то просто я слуша,
и следва лъча.
В неговата топлина намира любовта.
Статичното цвете среща вятъра,
който донася му песни от други места.
И то цветето така иска да ги види,
да ги усети.
Расте, бърза, да иде.
И прецъфтява,
разбира какво е да се носи от вятъра,
защото пак е семе и пак е в пръстта,
за да поникне.
Колко пъти ще се преродим не е важно, важно е, когато се родим да не позволим на това, което профучава като шум в ушите от околното да заглуши връзката ни с Душата. Само, когато здраво пазиш в себе си този глас, от първия ден, само тогава ще знаеш за какво си дошъл и нищо от това, което виждаш няма да е твоята истина, ако тя не идва като гласа на сърцето. А той този глас има цялата нужна информация, за да си перфектен в това тяло. Казват няма перфектни, аз на хора не вярвам. Уча се от себе си, когато постигнах всичко в рамките на 25 години в област, в която инвестирам времето и информацията от този мой глас, който ми я носи, разбрах, че този живот е като ясла. Някой те води, оставя те в нея, ти не искаш, плачеш, но те ти казват, че в яслата ще се грижат за теб... И какво в един миг ти сам се грижиш за себе си, ама трябва да преодолееш това пространство и да се върнеш у дома. А защо просто не осъзнаеш, че тази ясла е твой дом и това, което си правил в него можеш да правиш и тук. Да обичаш, да си любов, да си творец. Слушай този, който те води, само докато те остави и си тръгне. Не го търси повече в мислите си, той своята работа я е свършил. От тук насетне ти си свързан с него чрез чувството, което е любов. Обичаш го силно, той те е довел в яслата, и е преценил, че ще се грижат за теб, доверил се е. И на теб и на хората, на които те е оставил. Бъди му благодарен, обичай го. Скоро пак ще се видите. Когато те прибере. Но, за да живееш в хармония тук, просто слушай тази любов, в нея той ти изпраща всичко, което е нужно. Може и да ревеш и да се сърдиш пак ще се върнеш, докато не усвоиш умението да си сам, но свързан с цяла вселена отвътре. И тогава ще виждаш тази вселена отвън. Толкова простички думи, който никой не разбира, просто казва, че си глупак и продължава. Ще се срещнем, но аз още ще бъда глупак. :) Глупостта ни събира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар