Отново се разранавям от рани,
които сами си нанасямe, водейки ненужни войни
с нашето собствено тяло.
Да, нашето общо тяло,
което вибрира в мрежа
и пулсира.
И всеки пулс алармира за опасност, или беда.
А реално ги няма.
Има го само страха от спомен, който сам в себе си стои
от предишни животи.
Идваме с него, но той вече не съществува реално,
свалили сме го отдавна, неосъзнато стоим си в тази пулсация
на гнева и страха.
Вибрираме в нея, а колкото по-бързо осъзнаем, че на тази планета има само любов,
толкова по-бързо тези рани ще заздравеят.
Има време за всичко, но трябва ли да се преродим отново,
за да го осъзнаем.
Ако ти кажа, че сега можеш да промениш всичко,
ще го направиш ли?
Ще ми повярваш ли?
Любими, колко много хора казват, че вярвам на всичко,
защото не виждат, че това, на което вярвам те го отричат.
Живеят си в техния свят, в който не искат промяната да се случи.
Да, казвам им, няма смисъл да крия,
когато виждам, че са избрали да спрат по средата на пътя
и отказват да продължат.
Почти ме стопират, опитвайки се да ме променят.
И да, аз се спирам, обичам ги,
променям мисленето си,
за да ги накарам да ми повярват, на мен.
Разбрах, че няма как да ми вярва човек, който не вярва в себе си.
И да, спирам, искам да си повярват, че могат.
Колко време ще се забавя?
Разбрах, че не съм важна, ако съм по-добре само заради себе си,
какво съм постигнала?
Развитие на Его-то?
Тя Духовността, се интегрира,
но сам в себе си пред другите на мен не ми е нужна.
Няма да се уморя да го правя
да вярвам в другите, колкото в мен.
И с моята вяра в тях да променя себе си,
а със себе си и тях.
Взаимен процес, който като случи
ще светне много по-силна светлина на тази Земя,
от колкото моята собствена, единична.
И ако тези рани сега са на повърхността.
Само по кожата може би не разбираме колко малко им трябва,
за да зарастнат.
Освободи се от Ризата на страха, после гнева,
после ще видиш, че няма срещу кого да се бориш.
Ще спреш твоята война.
Ще започнеш живот в любовта.
В него ще ти хареса, сигурна съм,
нали ти вярвам.