Виолетов бряг,
теменужени скали,
непринудено оранжеви врати ни водят към брега.
Отварям ги, а след тях - безкрайността.
Светлина, жълто-синя ме води към Дома.
Красиво е, ухае на мимоза.
Липсва ми нещо. Не съм в тяло.
И те виждам сам си там долу,
с цялата болка на света.
И не мога да те спра да плачеш,
и не мога да те прегърна,
и не мога да се върна
в това студено тяло.
В капан съм.
Тегли ме лъча към светлината, ще се прибера,
за да се преродя отново.
И ще дойда там долу до брега.
Където и да си  - ще те намеря.
Обичам те, от любовта ти не боли.
Няма болка, има само светлина.