Няма различни светове, нито различни реалности, нито паралелни вселени. Единственото сигурно е, че те има теб в това тяло, което живее в неговата вибрация на осъзнаване. Пребивавайки там, няма как да се срещнеш с тези, които трептят с тяхната честота в тяхното ниво на осъзнаване на Душата. Но ги усещаш и знаеш, че има "други" нива, защото трептите в една обща голяма Вселена. Усещате се, но много рядко се докосвате един до друг - и ако това се случи е само, когато енергиите ви са синхронизирани и трябва да научите нещо, да помогнете на някой. И понеже това моментно съвпадение не резонира на постоянната вибрация, с която трептите се разделяте. И това ни вкарва в илюзията на различните светове и паралелни реалности. Ако погледнеш през очите на Твореца ще разбереш, че ти си светлинка, която в началото е едва доловима, но след хиляди животи и прераждания тази светлина се увеличава още и още и ти се разширяваш ставаш все по-чувствителен към другите, все по-близък с тях, все по-осъзнат. И спираш да забелязваш различията. Фокусираш се върху това, което ви обединява. Виж как ще го пресъздам като визуална картина това осъзнаване на Душата. Ако си представиш, че сега пристигаш тук, в това тяло. То е като да си в кола, с която си стигнал до дома, стоиш пред портата, която се отваря и е тъмно, но щом се отвори, отпуснеш педала, натиснеш газта, за да паркираш в гаража, който е навътре в двора виждаш, че градинска лампа светва, за да освети пътя ти, после светва втора, навлизаш навътре и с всяко завъртане на гумите светва нова и нова. Достигаш целта - колата ти е в гаража. Излизаш и навсякъде в двора е светло. Поглеждаш назад, но продължаваш - влизаш си вкъщи и си вършиш твоите неща за момента. Когато се събудиш на следващия ден същото ще продължи. Докато след време просто няма да ти е достатъчно като чувство. Ще поискаш да оставиш колата в гаража. Ще тръгнеш пеш по друга пътека, ще усетиш, че света е различен сега, извън колата. Някак по-истински, събужда забравени спомени в теб. Щи видиш, че има и други хора, които вървят с теб, ще започнеш да забелязваш слънчевата светлина. Ще почувстваш Енергията и. И тази стара къща вече няма да ти е приятна и ще поискаш да я смениш. И така колкото живота решиш можеш да сменяш телата си (както стара кола или къща). В един миг ще ти омръзне да се местиш, ще направиш ремонт, може и да я събориш и да останеш под звездите без нея. Та за какво ти е, когато имаш цяла вселена, която е твоя дом, на твоята Душа. И когато си там под небето разбираш колко много си се ограничавал, докато си стоял затворен, че извън къщата има красота, на която никога преди не си отдавал внимание. Ще усетиш защитеност извън къщата, ще усетиш свързаност с другите около теб, но най-ценното е че собствената ти връзка с Душата ще бъде толкова силна, че това, което до сега е било твой Дом ще загуби смисъл. Защото си преминал към следващото ниво. А в него няма къщи и коли. Има друго. На неговото ниво, не материално. И така, ниво след ниво разбираш, че нищо не е паралелно - постепенно е. Нямам представа защо ги пиша тия неща, но онзи пример с лампите и пътеката водеща до гаража ми беше най-лесно да дам на моето ниво на осъзнаване. Смешно приземявам това, което е реалността. Но само, когато свиеш нещата до степен, че да си над тях трезво можеш да прецениш ти къде си. И няма как да сгрешиш. Свивай до товето ниво всеки проблем, който имаш. До там, че да го обханеш с ръце и да го изстреляш нагоре. Той там ще изчезне. :) Всичко е просто игра на ума, докато стигнем до сърцето и не заживеем в него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар