Непоетично

Тъмна стена, зад
бяла греда свети  в любовта.
Заземява огъня и страстта
в чиста вода,
угася жезъла на любовта
ръждата пада като утайка във водата,
мечът от светлина прониква отвъд небесата.
Разпрашава се в слънцето,
пада обратно както звезден прашец.
Посипва повърхността на водата сякаш с мед,
заблестява,
слънцето изгрява.
Ражда се нов ден
роден меджу теб и мен.