Озара

Пишеш писма, прочетени от теб преди да се родиш в тази страна. Носиш послания от живот, който живееш преди да се появиш тук - в твоята родна страна, в която любовта си разгръщаш и знаеш, че в нея си себе си. Ти си, не някой друг, не нещо чуждо. И там в себе си се харесваш. Защото морето, с което се сливаш те доближава до целия свят, за който мечтаеш..
Гледаш себе си в тяло. Тяло извън твоят Дом, който те свързва с Божествен звън. В него (тялото) чувстваш Дома, ангелите, вечността. И това те прави свободна да промениш себе си в небосвода. Мечтаеш с очи, които виждат в сърцето Дома. Отворени порти към вечността.Вечност, която звздите и луната, слънцето, небесата създават пресечена точка с любовта. И там в любовта се откриваш като Божествен зов. Той те зове да се наричаш с име. Име, което знаеш, но си забравила. Озара, любовта ти разказва приказки за безкрая. Безкрайна пустиня, светещи небеса, над която с пръсти разпръскваш и знаеш, че те и ти сте портрет от стената без думи, със символи неизброими. Хиляди ангелски тела, феи от реалността, които докосваш и се усмихваш. Усмихваш се в тишина, която те буди в нощта и ти разкрива истини без съпротива. Истинско ли е да си това, което си, и знаеш ли какво си, когато не си и има ли нещо в теб, което не е любов?
Любовта е във всичко, и в нея се сгушваш, когато плуваш в морето, което те оцветява с боя на виолетово - синя дъга.
Слънце и ден, които греят в нощта. Нощта, която отразява се в утринта. Утро блестящо с розови краски, оранжеви светлини.