Нов свят,
нова игра.
Има ли име любовта,
която разперва крилете отвъд
видимото.
От другият бряг, който  те свързва с
безцветната стена на твоята собствена ограничена вълна
на човешката аналитична способност да именуваш
всичко, което виждаш.
И когато не можеш да го докоснеш го отричаш.
Но не отричаш ли и любовта така, любими?
Различно е да  чувстваш от сърце, за което не съществуват умове,
в тела, не анализират.
Просто се доверяват на живота, който живеят
и макар да е труден, защото тялото в такива моменти пречи
те не се отказват.
Просто овладяват Его-то,
над земното са, но в тела,
канализират любовта.
Това за тях е най-важната игра.
Знаят как да я играят,
не мислят следващия ход,
просто отварят съзнанието си
и творят
това, което виждат от предишен  живот,
преди Земята.
Дали сме други тук в нея?
Не би трябвало да сме,
нали сме себе си,
тук сме ние.