Красивото е в теб

Смолист аромат, с нотки на роза
сред дъждовна гора, силно напомня на
времето, когато бяхме деца в долината
и нашата ангелска фея ни водеше там.
Беше много отдавна,
помня единствено аромата,
запечатан в мен
като емблема за следващ живот,
който случвам сега.
Здраво кодирана в мен, не умея да разчета.
Разкрива ми се на есен,
когато гората загуби своята риза,
съблече я, и ме извика да постоя
в нападалите широколистни листа.
Оставам сгушена в тях,
под кедрите, които с аромата си ми разкриват
минал живот,
не спирам да търся и да намирам причина
да съм тук.
И колкото повече искам,
толкова по-трудно е да задържа светлината
на ангелска Душа
в тяло на жена.
Защото е нежно, не се пречупва, не е твърдо
и това пречи да поеме вълната на недоволство
само с любовта.
Та някой разбира ли какво е да си любов отвъд Его-то?
И ако живееш миг без да се оглеждаш в него се чувстваш като изгубен,
защото не знаеш, че то всъщност те спира да опознаеш този, който си,
какъвто си дошъл на тази земя,
за да носиш любовта
и да се наслаждаваш в тяло, усилвайки чувството,
и защото си форма,
не просто петно светлина.
Душа, която лети.
Летя, но имам ли име?
Това тяло зоват го с такова,
но то не съм Аз.
То е просто партньор, който ме държи
и танцува с мен в живота,
за който съм се родила.
И тези аромати така ми говорят,
а не умея да слушам.
Защото знам, че това, което ще чуя
ще ме провокира да променя всичко познато,
да изхвърля всичко старо,
да забравя коя съм,
и да бъда просто една искра на любовта,
която да разгори всичко, което позволи.