ОЗАРА III

Най-красивият ден осъзнаваш тогава,
когато загасне фенера,
който цяла нощ е горял на веранда пълна с комари.
Угасяш го, а те отминават,
отлитат в друга посока,
а твоята собствена стая се озарява с красота.
Твоята собствена вътрешна светлина.
Светиш, защото си свързан с Божественото красиво
твое светлинно тяло.
И няма ги птиците, цветята, комарите,
къщите.
Там са единствено децата на светлината.
Красиво е да пиша за нещо неописуемо красиво.
Радвам се, че мога да видя това, което е невидимо с очи.
И въпреки него да съм жива, в тяло,
да успявам да му се насладя,
но да живея отвъд дуалността,
в светеща градина тишина.
Блясък, светлина събираща се в теб,
и преминаваща напред
към всичко, до което се докоснеш.
Осъзнаваш, че фенера, който свети си ти,
и има милиони Души,
които се опитват да живеят затворени в стая,
да гонят комарите навън,
да гасят твоят звън и пламък светлина.
Но ти като човек с тяло оживяваш,
светиш по-ярко от нощта,
създаваш нов прекрасен ден в теб.